Categories
Без категория

„Хибридната война“, която води Турция срешу България – gp-gallery.com

Нека не забравяме, че Османска Турция „достлук” със слабия не прави, тя само му гарантира „владичество”, а в края на петте века робство може да му осигури и „присъствие”. Диалогът тук се води само със силните, които държат ключа за Европа, коментира Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите в анализ за Епицентър. бг.

Двустранните отношения България – Турция навлязоха в поредната си криза, за която вината не бива да носи българската страна. За нейното преодоляване усилията и дипломатическите жестове трябва да направи преди всичко Турция, тъй като конкретните действия, нарушаващи както дипломатическия протокол, така най-вече принципите и същината на добросъседските отношения и взаимоизгодното сътрудничество между партньори от НАТО, бяха нейно дело.

Същевременно на всички у нас в България, а най-вече на тези в държавното ръководство трябва да стане ясно, че Турция няма да се откаже и ще продължи методично и последователно да реализира своята неоосманистка „Стратегическа дълбочина”, в икономическата, културната, образователната и релиозната сфери в рамките на бившата Османска империя. И тъй като тази нейна политика претърпя пълно фиаско в Северна Африка и Близкия изток, Турция ще съсредоточава своите усилия в Средна Азия и най-вече на Балканите, тъй като тук се оказва, че условията са най-благоприятни и бързо се получават конкретни резултати.

С други думи, в настоящия момент много по-вероятно е от Анкара да очакваме само заплахи и шантаж по линия на мигрантската вълна, а по отношение на вътрешната ни политика – пряка намеса и последователна реализация на отделните компоненти на „хибридната война”. На тези, които ще възразяват, бих изброил някои от тези мероприятия на въздействие в отделните сфери на българския обществен живот:

– В информационен аспект, турската страна, чрез целия арсенал (художествени филми и тв-сериали, чрез книгообмен – междувпрочем тази година Панаирът на книгата ще бъде посветен на Турция, в Интернет и пресата), ще създава дезинформационна среда за активно тенденциозно въздействие върху българското общество в свой интерес.

– В сферата на образованието – създаване на турски училища, в които въз основа на финансова издръжка се осигурява пълен контрол върху обучаемите. Използват се и каналите на културния и образователен обмен посредством лектори, специализанти и студенти за прокарване на свое влияние.

– В сферата на религиозния обмен – командироване на имами – турски граждани за контрол и влияние над местните мюсюлмани. Под предлог за опазване на историческото наследство неконтролирано увеличаване броя на джамиите на наша територия. Създаване и финансиране на съответни религиозни организации и настоятелства.

– В икономическата сфера – целенасочено фаворизиране на определени фирми, чрез създаване на благоприятни финансово-кредитни условия и привилегии в търговията с Турция. Безконтролно изкупуване на стратегически български предприятия и което е най-страшното, изкупуването на българска земя в съответните райони, представляващи стратегически интерес.

Нима всичко това, което турската страна реализира методично и необезпокоявана, поне през последните 10-15 години не води до постепенна загуба на суверенитет в тези сфери? Турция плаща за ислямско образование, командирова имами на своя издръжка, строят се стотици нови джамии, изкупуват се предприятия и българска земя – деяния, насочени директно срещу българската държавност!

Без всякакво съмнение това говори, че в тези области съществува липса на всякакъв контрол, че държавата е абдикирала от своите конституционни задължения и турски граждани – емисари кръстосват надлъж и шир Родината. Всъщност това е „Стратегическата дълбочина” в действие! Анализът ще покаже, че това не са само единични мероприятия в отделните сфери, а цялостна, целенасочена политика, обезпечавана с целия ресурс на турската държава!

Сериозният трус и усложненията в двустранните отношения, обаче дойдоха след дипломатическия гаф на турската страна, която в лицето на своите дипломатически представителства у нас, а по-късно и от страна на висши държавни представители, „посегна” към по-острите инструменти от политическата сфера. Тук става въпрос не само за недопустими за дипломати действия на чужда територия, но и за конкретен опит за директна намеса във вътрешните работи на суверенна държава от страна на турското държавно ръководство.

Поводът бе изпоползването на вътрешнопартиен проблем на парламентарно представена българска партия, а целта бе запазването на протурското влияние в нейното ръководство. Това „преля чашата”, защото в арсенала на „меките” невоенни мерки оставаше само обособяването на етнически анклав и организиране на референдум за местна автономия, последван от искане за помощ и закрила от държавата-ментор.

Може би на някои ще им се стори невероятен такъв сценарий, но нека се огледаме и на юг, и на североизток, за да видим и разберем какво става около нас. При разпадането на еднополюсния световен ред предстоят сериозни геостратегически промени както в сферите на влияние, така, опасявам се, и преразглеждане на границите на съществуващите държави. А жестоката истина е, че България се намира на разлома на тези промени, непосредствено на границите между НАТО и Русия и трябва да очакваме преки сблъсъци на наша територия, засега само в информационно-пропаганден план.

При тези тревожни геополитически условия в региона и неблагоприятните перспективи в двустранните ни отношения с Турция, е необходим съвършено нов подход от нашето държавно ръководство. Последните действия на МВнР и пълната пасивност на посолството ни в Анкара, както във връзка, с най-общо казано „случая Местан” и действията на турските представители у нас, така и по най-сериозния, надвиснал като дамоклев меч над България мигрантски проблем, показват, че продължаваме да сме в снишена, изчаквателна позиция.

Големият въпрос е докога българското общество ще очаква ясната и категорична позиция на българските държавни институции. Крайно време е и парламентът, и правителството да отговорят и предложат решения на предизвикателствата в реалния дневен ред на България. А това без съмнение са проблемите на националната сигурност, с целия комплекс от актуални рискове, пред които сме изправени – от една страна надвисналата мигрантска вълна от Турция и необходимостта от защита на южната ни граница, а от другата са непосредствените заплахи, произтичащи от „горещите военни точки” в Сирия и Украйна.

В последно време абсолютен приоритет става противоборството между Русия и Турция, респективно НАТО – Русия. На завършилата среща в Мюнхен и двете страни непрекъснато говорят за нова „Студена война”!

Такъв е реалният международен дневен ред на България днес, когато реално е заплашена териториалната цялост и интегритетът на държавата. И правителството трябва спешно да намери верния баланс между националния и съюзническите ни интереси. В тази връзка трябва да приемем, че ще бъдем принудени да живеем с тези реалности и преди всичко да осъзнаем, че това са изцяло наши проблеми, а не толкова проблеми на ЕС и НАТО.

Затова ни е необходима и официална Доктрина за национална сигурност, в която да бъдат ясно формулирани нашите общодържавни приоритети във вътрешен и външен план, включително и правилата на добросъседство и сътрудничество които България възнамерява да отстоява през следващите 20-30 години.Този основополагащ документ за бъдещото развитие на страната, трябва да бъде приоритетно изготвен и институционализиран от държавното ръководство, за да не се наложи да прилагаме Националната доктрина, преди да сме я написали.

Може би е крайно време да заявим на своите съседи и на Великите сили каква България желаем и как ще постигаме това, защитавайки нашия национален интерес! Всъщност това трябва да се направи, а не да се снишаваме и да слушаме нравоученията, с които ни заливат всякакви чуждестранни доброжелатели, включително и акредитираните у нас посланици, за които Виенската конвенция единствено май в България не важи.

Националната доктрина от друга страна, ще ни позволи осигуряването на предвидима и последователна, но най-вече хармонизирана външна политика на трите основни държавни институции – МВнР, президенство и МС.

Какво имаме сега – различни послания от представители на МВнР и президента, които впоследствие се налага министър-председателят да замазва или опровергава. Да не говорим за участието на Върховния ни главнокомандващ в предизборния клип на кандидата за президент на САЩ – г-жа Хилари Клинтън?!! Българският държавен глава взема страна в предизборната надпревара в най-силната държава в света! Единствената дума, която ми идва наум е – импийчмънт.

Но нека си дойдем на Балканите, при нашата съседка Турция, в която и около която всичко ври и кипи, за да видим какво България може да направи спешно.

Последните геополитически събития в нашия регион – с очакваната огромна бежанска вълна и без да подценяваме безкомпромисното реализиране на турската „Стратегическа дълбочина” изискват неотложното свикване на Съвета за национална сигурност при Министерския съвет. Той, използвайки своите правомощия, трябва да се заеме с подготовката и организацията по изготвянето на българската Национална доктрина.

Паралелно с тази дейност е необходимо да бъде направен пълен преглед на двустранните ни отношения с Турция, с оглед получаването на една реална картина на действителното им състояние, преди всичко на тяхната договорно-правна основа. Твърдя, че там не само няма необходимата приемственост, но и съществува пълен хаос при определени споразумения и протоколи, които са резултат повече на отделни импровизации и договорки и което е най-важното, са в ущърб на българския държавен интерес.

Ще дам само един пример, но и той е достатъчен. Става дума за подписано споразумение с дата 10.11.1998, уреждащо изплащането на български пенсии в Турция.Според юристи, това споразумение е в разрез с чл.5. и чл.85 от Конституцията и е подписано зад гърба на НС. Само за сведение, досега по него са изплатени около 650 милиона лева, като се очертава занапред разходите на бюджета да нарастват и достигнат до 100 млн. лв. годишно. Освен тези преки загуби, българската страна загуби своя основен коз в преговорите за обезщетяването на десетките хиляди тракийски бежанци, докато българските изселници получиха в добавка още един дълбок поклон на извинение!

Един задълбочен анализ ще създаде възможност от една страна за актуализация във всички сфери на двустранните ни отношения с Турция и внасяне на ред и координация в тях, а от друга дава възможност за тяхното преразглеждане и преподреждане в светлината както на геополитическите реалности, така и на преговорния процес на Турция за членството в ЕС. Нека се възползваме от Устава на ЕС, който недвусмислено казва, че окончателното приемане на нов член в ЕС става с единодушно съгласие на всички страни членки.

Без съмнение поставянето на тези нови задачи и изисквания, ще изискват в организационен план спешно в „горещите точки” около нас – Сирия, Украйна, Турция и Русия, МВнР да съсредоточи по-голям професионален и кадрови ресурс, за да се осигури своевременна информация и анализ, осигуряващ бърза реакция на държавното ръководство.

Днес повече от всякога България трябва да е в състояние да реагира своевременно със своите оценки и позиции, както по конфликтите в региона, така най-вече в двустранните си отношения с Турция и Русия.

Това са неотложни държавни мерки, които трябва да бъдат предприети без отлагане, тъй като са най-непосредствено свързани с националната сигурност на България, и които динамичната и взривоопасна обстановка в тези конфликтни райони около България изискват спешно!

Силно се надявам, че министър-председателят г-н Борисов ще използва визитата си не само в Прага, а и всички последващи форуми на ЕС и НАТО, за да настоява за съвместни действия по мигрантския проблем,и за получаване на конкретна помощ и съдействие за ускорено укрепване и опазване на българската южна граница.

Всякакви съвети към него по линия на МВнР и посолството ни в Анкара, свързани с подкрепа на турските претенции по отношения на Сирия и Русия, в замяна на благосклонно отношение за мигрантите към нас, са чиста илюзия. От друга страна, Турция ще продължи своята досегашна провокативна поликтика към България. Самият факт, че въпреки дипломатическия скандал правителството на Ердоган продължава открито да действа против ДПС и безрезервно да подкрепя „евролиберала” Местан е показателен. Тъй че наред със „забраните за влизане” на Доган и Пеевски нормално е да очакваме и други тестове по линия на МВнР и българската преса.

И тъй като, все пак, не става въпрос за тотална конфронтация, от българска страна не бива да се стига и до крайности, защото никой не иска прекъсване на диалога и връзките с Турция, а говорим за необходимостта от активна и твърда българска позиция при възвръщането към нормални добросъседски взаимоотношения.

Нека не забравяме, че Османска Турция „достлук” със слабия не прави, тя само му гарантира „владичество”, а в края на петте века робство може да му осигури и „присъствие”.

Диалогът тук се води само със силните, които държат ключа за Европа.

loading…