Categories
Без категория

Фолкпевицата Кали: С Влади не намираме баланс, но още се обичаме – gp-gallery.com

Влади и Кали живеят разделени през зимния сезон заради неговата работа в Банско

Кали е сред изпълнителките в попфолка, които се радват на голям интерес от страна на меломаните. Наричат я Майсторка на баладите, дори наскоро пусна такава. Бавните парчета отдавна не са приоритет на този жанр и обикновено се считат за хвърлени на вятъра пари.

Решихме да потърсим Кали и да разберем какви са нейните подбуди да направи такава песен, кой плаща това удоволствие, още ли е заедно с бащата на третия си син, какво е отношението й към музикалните награди и всичко интересно в живота й, което остава скрито от обикновения консуматор на музиката. – Кали, твоите колежки се надпреварват да пускат бързи песни, но ти отново бягаш от модерното течение и представи баладата „Докато спра да дишам”…?

– Реших да пусна балада, защото не съм го правила отдавна. От гастролирането ми по различни заведения из цялата страна съм установила, че хората имат голяма потребност от малко по-различна музика от стандартния ритъм, който кънти навсякъде. Трябва да запазим идентичността на музиката и жанра, който представяме.

Хората, които комуникират с мен по участия, ме провокираха да направя баладата. И когато ми се отвори такава възможност, чисто финансово, и подходящо предложение от композитора Николай Пашев, просто се възползвах и веднага я направих.

Освен това чета някакви книги с действителни сърцераздирателни истории, които ми влияят особено много. Аз няма и как да избягам от текстовете за силната жена.

Текстът е на Анастасия Мавродиева и ще ти кажа защо избрах нея. Страшно много ми допадна текстът й за баладата на Константин. Исках и на мен някой да ми напише текст, без да ме познава и да знае каква съм. Минахме през много идеи за клипа. Спряхме се на това да разкажем една история, в която двама влюбени се търсят, но не могат да се достигнат. Искахме да направим една препратка към сирийския текст в песента и проблемът с бежанците.

Препратката е към това, че България не е убежище, а дом. Не всички бежанци и сирийци, които идват тук, могат да бъдат смятани за членове на Ал Кайда и потенциална терористична заплаха. Но има и добри хора, трябва да се погледне и от тази страна. Твърде вероятно е да възникне любов между българин и сирийка, както и обратният вариант. Това са чисто човешки чувства, които за мен винаги са били на първо място пред агресията и омразата.

– В песента пееш „нямам сриване”. Така ли е наистина? Винаги ли си била силната жена, във всяка една ситуация?
– Щом съм жива, продължавам да дишам,

да творя и да си раждам децата

без да ми пука какво ще кажат хората, значи нямам сриване. Много пъти съм се чувствала слаба вкъщи. Пред хората обаче не си го позволявам. С годините човек разбира, че колкото по-малко внимание обръща на преходните неща в живота, толкова по-щастлив може да бъде. Аз натрупах достатъчно опит зад гърба си, за да знам, че няма смисъл да се разстройвам за неща, които минават – слава, пари, богатства, приятелства, любови… Никой не може да ти даде гаранция, че това ще ти остане до края на живота ти. Единственото сигурно нещо е, че ще умреш. Колкото по-рано го осмислиш, толкова по-дълго ще бъдеш щастлив. Не казвам, че като ти се случи някое преходно събитие в живота, не те боли и не плачеш. Има такива моменти, но при мен стават все по-кратки.

– Не се ли лакомиш и ти за награди, за статуетки…? Хващам те в навечерието преди раздаването на годишните награди на „Планета”…?
– Изобщо не! Въобще не съм звъняла да питам кога са репетициите, камо ли да се пазаря за награди. Даже наскоро получих съобщение във фейсбук от мои почитатели, че съм била номинирана за „Певица на годината”. Стана ми много интересно, дори смешно. За мен това никога не е било водещо, защото аз знам коя съм. Знам какво мога и че ако се изправя на една сцена с хората, които се водят топимена, знам какво мога да направя. 25-години стаж на сцената са си изиграли своята роля. Така, че не се вълнувам. Ако съм си свършила добре работата – ще получа награда. Ако не съм си я свършила – няма да получа, макар че нещата не винаги опират до това и всички го знаем, една негласна тайна е това между всички ни.

– Ти си от изпълнителите с най-голям стаж в музиката и пеенето по кръчми. Можеш ли да направиш една съпоставка на онова време и сега?
– Много ми се уеднаквиха нещата. Но пък станаха доста по-класни отпреди. В по-големия си процент са по-стойностни. Сега, някои ни нападат, че пеем за едно и също. Ми то за едно и също се пее в цял свят – за любов, за секс, за изневяра и болка. Адел какво пее в „Hallo”?! За глобалното затопляне ли?! Не, пее за любов и раздяла. Затова пеят всички попфолк певици, а и не само. Доста се подобри качеството на музиката, но проблемът е, че много се уеднаквиха нещата и това ме дразни, ама много.

– Замисляла ли си се какво ще правиш един ден, когато се откажеш от професията си на певица?
– Всеки ден работя по въпроса. Аз съм бакалавър по „Философия”, имам и магистратура „Трудова и организационна психология”, знам гръцки език,

в момента изучавам испански език

а от есента обмислям да запиша в Нов български университет още една специалност или още един език. Всеки Божи ден работя върху това, какво ще правя един ден, когато спра да пея. Мисля, че работя и върху това да не спирам да пея, ако Господ е решил да ме остави с тази дарба. Имам резервни варианти. Освен това искам да ти кажа, че за мен срамна работа няма. Мисля, че с перфектен испански език спокойно мога да стана преводач или преподавател. Имам диплома за преподавател на ученици от 10 и 11 клас по философски науки. Освен това съм уникална чистница. Мога да замина за чужбина, да чистя къщи и пак да изкарвам пари. Не ме мислете мен.

– Кога ти остава това време и откъде идва това непрекъснато желание да учиш нещо ново?
– Чувствам се незавършена. Някои жени се чувстват така, преди да родят децата си. Аз тая работа я свърших и продължавам да се чувствам незавършена и непълноценно стояща на това място. Искам да ти кажа, че ученето и четенето на книги е нещо, което развива по-добрите страни в мен, прави ме по-малко агресивна, разбираща и с добър речник. Всичко в по-добрия му вариант. Но пък става труднодостижимо самото съществуване на човек. Развива добрите ми страни, но все по-трудно бивам разбрана. А как намирам време ли?! Не спя. Ставам рано, изпращам си децата на детска градина и училище и отивам в института да уча. Ако не съм там – чета във вкъщи. До обяд съм приключила с ученето и грижите за ума и тялото си, защото и спортувам всеки ден у нас.

След това продължаваме със задълженията, които всъщност са доста приятни, както и комуникация с приятели и децата. За всичко има време, просто трябва да се лишиш от сън. Липсата на време е при тези, които спят много. И като станат, им трябват по 2 часа да си изпият кафетата, после да се гримират, да ровят в Интернет. И то денят е минал, отиваме вечерта и изкарваме пари. Не казвам, че този род мои колежки не си запълват пълноценно времето, напротив. Перфектно го запълват, защото има последствия от това, което вършат. Това са топимената в бранша. Поне така смятам, че протича денят им, така съм чувала. Но това е временно. Ако обаче си спестяват сега парите, на стари години могат да живеят с лихви. И двата варианта са О.К.

– В личен план какво е положението? Успявате ли с Влади да намерите баланса във взаимоотношенията ви?
– С Влади сме си заедно. Подари ми много хубав часовник,

обаче нали съм една кифла

и все не могат да ми угодят на вкуса, с една бяла каишка е, а аз не нося бяло и го карам да го сменим. Радвам се, но просто искам да си нося подаръка. А не да кажа: „Много е хубав” и да го метна на шкафа. Разбира се, че не намираме баланса. Кой ти се хвали, че намира баланса? Освен Андреа, но с каква цена… Не ти ли стана ясно, че звездите лъжат в публичното пространство. С Влади не намираме баланс, но все още се обичаме.

– Медиите не спират да ви разделят, да ви събират…?
– Нормално е, защото с него живеем разделени на практика – той работи цяла зима в Банско, а аз съм си в София. Той си идва един път седмично и не ни виждат заедно навън. Аз излизам със смесени компании навън – мъже и жени, хората могат да си мислят каквото си поискат. Все още сме заедно, все още имаме чувства един към друг, детето ни е на 2 години, расте много добре, голям сладур е. Справяме се и ако животът е благосклонен към нас, ще продължим да се справяме, а ако не – знаеш какво следва.

– Преди, ако не се лъжа, беше казвала, че държиш мъжът до теб да има хубави устни и да умее да се целува…
– Ооо, само Влади го има това! Влади има много хубави устни и се целува изключително добре. Не знам защо, но устните са ми водещи пред секса.

Много неща ми се набиват в погледа, когато видя един мъж – очи, устни, имам широкоспектърно зрение. Но ако ме питаш за фетишите, устните са основното, след това хубави и силни ръце, хубав врат, парфюмът също е изключително важен.

– Не си ли се замисляла да последваш примера на много свои колежки и да вземеш Влади да ти помага в работата – да ти е озвучител, например?
– Ииии (възкликва уплашено – б.а.). Край, това означава да повърна върху него. Ако ти кажа с какво отвращение гледам на такова нещо, просто нямам думи да ти го опиша. Абсурд. Случвало се е на мое участие той да дойде с компания да се забавлява. От вкъщи пътуваме заедно към дискотеката. Когато пристигнем пред клуба, той дърпа да ми вземе раницата, а аз направо ще му счупя ръцете. Забрави! Не давам това да се случи.

Ако съм искала да се оженя за озвучител

и да родя от музикант, то съм имала възможност да го направя 1000 пъти. Мъжът ми да седи и да ми подлизурка – не, не става. Сега, изключвам случая Цветин и Камелия, защото те са екип. Те са си от самото начало по този начин и Цветин е много вътре в продукта Камелия. Тя по-скоро не би могла да съществува без него. Но Влади да ми носи куфарите зад мен, леле майчице. Ужас! Няма нужда да прекарваме чак толкова време заедно и без друго бързо се насищам на хората (смее се).