Categories
Без категория

Трилър с трупове на бабички разбуни духовете в Самоков – gp-gallery.com

Линейкаджия конкурира бизнеса с мъртъвци – раздава в линейката визитки на потенциални клиенти

Вече втора седмица нелепа мълва буни духовете и всява смут в душите на миряните в цяло Самоковско. Духът на Хичкок би си изял хорър сюжетите от яд, ако бе разбрал за тази история. В нея според слуховете местни погребални агенции разменят труповете на Василка Алексова, на 82 години и, Гина Балабанова, живяла на грешния свят една година повече.

Собственик на една от набедените агенции е отец Петър, архиерейски наместник на Светия синод за Самоковска епархия. Тези дни архиереят беше главен герой на „Господарите на ефира”, които го хванаха натясно да върти частен бизнес в разрез с каноните на Българската църква, вместо сам да бди подчинените му попове да не правят това.

За късмет на отец Петър „Господарите” са се разминали на косъм с трилъра с покойници, в който погребалната агенция на архиерея „Вечна памет” играе печална роля. При скандалното погребение в с. Белчин неговият подчинен по духовна и бизнес линия отец Любомир и опечалените взаимно се питат това ли е трупът на баба Гина и взаимно се убеждават: тя е, няма как да не е тя!

Накрая обаче се оказва, че са погребали баба Василка. Междувременно истинската баба Гина отлежава в самоковската морга и кротко чака своя ред. На следващия ден, след като баба Василка вече е пренощувала в нейния гроб в с. Белчин, в моргата се появява погребално бюро „Ник 99” и започва да я подготвя за погребение в самоковското гробище „Ридо”.

Всъщност защо и как се стига дотук? „ШОУ” се опита да се добере до истината, свърза се с трима от основните персонажи в историята. По време на телефонното ни обаждане до погребална агенция „Вечна памет”, вероятно отец Петър или отец Любомир, отсичат в слушалката: „Не разговарям с вас!”. Защо точно с нас не разговаря гласът, не стана ясно, след като никога до момента не бяхме разговаряли. Кметицата на Белчин Венета Балабанова пък се опита по странен начин да парира евентуалните съмнения, че може да има нещо общо с погребението на чужда баба, вместо… собствената й свекърва. За сметка на това шефът на „Ник 99” Николай Николов беше пределно откровен, защитавайки своята професионална чест и разясни историята:

– Г-н Николов, безпокоим ви във връзка с разменените трупове? Какво се случи?
– Труповете не са разменени. Просто другата погребална агенция „Вечен покой” е объркала нещата и е взела от моргата на самоковската болница жената, която ние трябваше да погребем.

– Василка Алексова?
– Да, колегите от „Вечен покой” са били първи и са взели Василка Алексова вместо Гинка Балабанова. Взели жената и я погребали в с. Белчин. Грешката е на другата агенция, като са погребали Василка вместо Гина. Просто вземат нашия покойник и го погребват.

– Значи сега Василка Алексова е погребана в гроба на Гина Балабанова?
– Беше погребана там. Вече не е. Със съгласието на общината и кметвото в Белчин се направи ексхумация и Василка беше препогребана от нас в гробищата „Ридо” в Самоков.

– А другата – баба Гина?
– Беше пъхната в камерата на моргата в нашата болница, в патологията. Извиках близките и те дойдоха, разпознаха я и след това й направихме погребение в Белчин, където си е мястото й. Не са познали първата жена, дето са погребали, защото тя сигурно не е била направена както трябва от другата агенция – някоя „красота” не й е била направена, и си я погребали, както била по нощница, нали… После ние отиваме с общинските гробари, защото нямаме гробари там в с. Белчин,

разкопахме, изкопахме я, извадихме я Василка

върнахме я в присъствието на двете страни. Просто объркването идва от „Вечен покой”, те са направили грешното погребение на 10 февруари, ние бяхме на 11-и, когато трябваше да погребем Василка Алексова, а тя вече беше погребана.

– Значи при вас няма фатална грешка?
– Не, ние не сме правили погребение. Ние имахме само подготовка за погребение. Изкарахме покойницата, синът на Василка – Тони, идва и казва: „Това не е моята майка”. Питам го с какво беше облечена майка ти, имаше ли клин, имаше ли това, имаше ли онова? Казва ми, че тя беше само по нощница. Майка ми е с друга коса, по-ниска е от тази и имаше операция тука на гърдите. Разгърнахме, гледаме, няма операция. Почнахме да разсъждаваме как да се установят точно нещата. Казвам му на сина, ако трябва ще я караме в София за ДНК-експертиза тази жена, за да се види коя е тя и откъде идва объркването. Викнах и другите близки на Василка. Викат това не е нашата баба. След като ни казаха така, ние стопирахме погребението. И така, тръгнахме от дрехите, обадихме се в общината, на кмета, казаха ни къде какви смъртни актове са издадени, къде какви погребения е имало и разнищихме нещата. Разбрахме, че тази баба при нас е Гина Балабанова от Белчин, а там е била откарана Василка Алексова. Аз даже на попа се обадих да го питам…

– Кой поп?
– Отец Любомир дето е изкарал Василка от моргата и я закарал в Белчин. Той работи във „Вечна памет” с отец Петър, но собственик на агенцията си е архиереят, главният поп, Любо му е подчинен. Обаждам му се и го питам: „Ти сигурен ли си, че си опял Гина?”. Вика – „Да, всички ме убеждават, че е тя”. Ние обаче бяхме разнищили нещата, знаехме, че е станало объркване.

Качихме я Гина обратно в катафалката

защото аз даже исках да я закарам в Белчин, понеже близките й на баба Гина първо не искаха да дойдат да я разпознаят, защото казват „Ние си я погребахме нашата майка”.

– Излиза, че цяло село и роднините на баба Гина не са разбрали, че погребват друга жена?
– Ами не са я познали, не са разбрали и после в началото близките не искаха да дойдат в Самоков за разпознаване. Аз се свързах с кметицата на Белчин Венета Балабанова, на която покойницата Гина Балабанова й се пада свекърва. Тя упорства, че са направили погребение на свекърва й. Аз казвам: „Добре, все пак ще дойда, вие сте си направили погребение, но аз не мога да погреба тази жена, без да знам коя е. Близките на Василка Алексова твърдят, че тази тук не е тяхната баба Василка. Трябва да направим очна ставка”. После близките на баба Гина дойдоха, разпознаха си я, защото добре изглеждаше. Ами, питам ги, тогава защо погребахте друга жена? Така им казали от погребалната агенция, че била на легло, боледувала е и затова се е изменила. Повярвали хората, че Гина се изменила от болестта, и я погребали. А ние викнахме гробарите от общината, изкопаха я Василка, аз закарах в Белчин тяхната си жена Гина, вече подготвена за погребение и фактически върнахме нещата, както трябва да си бъдат. Със знанието и съгласието на общината и на кмета, на служба ЕСГРАОН, на кметицата на Белчин и на двете страни се извърши разпознаването. Така в крайна сметка опяхме баба Гина, погребахме я, върнахме Василка в Самоков, опяхме я и нея погребахме, на двете сме извадили смъртни актове и сега всичко е точно. Всичко е законно. То изкопаването на Василка не е точно ексхумация, защото истинска ексхумация има, когато е минало по-дълго време, а тука в случая е минал само някой и друг час.

– Добре де, как може да се сбърка един покойник с друг? Как процедирате по принцип във вашата дейност?
– Вижте. Ето как стоят нещата. На 9 февруари в самоковската болница почиват три жени. Разликата на Василка и Гина е само година, едната е на 83 г., другата е на 82, тоест почти на една възраст.

Третата покойница в моргата беше млада жена

аз нея я познавам. Момчето й падна и се преби, погребахме го, а на другия ден след погребението си отиде и майка му, погребахме я. На Василка пък брат й, дето живеят в една къща, почива веднага след нея. Отива човекът на зъболекар, сяда на зъболекарския стол и умира. Погребахме го. И тука две погребения едно след друго. Та ние сме малък град и се познаваме. Но всички не можеш да познаваш. Затова, когато се наложи, викаме близките за разпознаване. В случая Гина я погребват на 10 февруари, другата агенция „Вечна памет” не знам какво са правили, как са го правили, но явно не са викнали близък за разпознаване, действали са сигурно по описание и ето, че станала грешката. Ние отиваме след тях на 11 февруари, но понеже нашата баба вече е взета и почваме подготовка за погребение на по-старата, защото другата е млада и няма как да е Василка. Но идва синът й, казва това не е майка, идват близките, викат това не е нашата баба… И така, ние грешки не сме правили. Досега вече 15 години такова нещо не ни се е случвало.

Лошото на нашата болница е, че не слагат етикети на покойниците, когато свалят телата в моргата. Хиляди пъти сме им казвали, но и досега от десет покойници я сложат на един бележка с име и години, я не. Ние отиваме в съответното отделение на болницата, вадим смъртен акт и тогава действаме, но в патологията долу тоя документ не е гаранция, че взимаш точния човек, ако има примерно три-четири или две-три тела, както в случая. Аз съм член на съюза на погребалните фирми, с жена ми сме съсобственици, тя също като мен е погребална агентка от 1999 г., винаги действаме законно, ние сме за лоялната конкуренция. Ние работим с абсолютно всички свещеници, в смисъл, че близките избират попа. При нас „вързани” попове няма. А отец Петър и отец Любомир, когато сме в техните енории, се опитват да подбиват погребенията ни и налагат фирмата на архиерея, те държат Белчин, Злокучане, Драгошиново, Горни Окол и казват на хората, ако искате погребение, ще отидете във „Вечна памет”. Сега наскоро още една агенция отвориха. Тя пък е собственост на един линейкаджия, който е в конфликт на интереси. Тоя още в линейката предлага визитни картички. Но това си е негова работа, всеки си отговаря, ние държим на лоялната конкуренция, да няма конфликт на интереси. Кметицата на Белчин Венета Балабанова:

Оставете ме на мира, снахата не е рода

Репортер на „ШОУ” се свърза по телефона с кметицата на село Белчин Венета Балабанова, за да коментира и тя разменката на трупове, един от който всъщност й се пада роднина. Не така обаче смята госпожата…

– Добър ден, г-жо Балабанова…
– Добър ден…

– Извинете, искаме да ви питаме за този случай, който касае и вас, как се стигна до…
– А! Мен не ме касае, а роднините.

– Все пак сте снаха?
– Ама мен не ме спрягат като снахата, а като кметицата.

– Да де, кметицата, но как се стигна до това, че чужда…
– Това касае роднините, това показва, че снахата не е рода.

– Моля!? Не, не, как да не е рода, как се стигна до това, че малко куриозно…
– Не аз не смятам, че има нещо вярно в това и затова не искам да го коментирам случая.

– Кое не е вярно?
– Ами не знам за какви заменки и разменки се говори.

– Но аз знам, че всъщност Василка Алексова е погребана при вас и после…
– Моля!

– Алексова е била при вас…
– Кой ви го каза това!

– Казаха ни го, после е изровен трупът и…
– После няма, ексхумация да няма.

– Но нали е уточнено, че все пак е станала грешка и…
– Не ми е приятно да говоря на тази тема и няма да говоря. Все пак съм кмет и кметът трябва да бъде оставен на мира!