Categories
Без категория

Станимир Гъмов: Любовта между нас с Преслава беше бъзик! – gp-gallery.com

Кукленият актьор Станимир Гъмов завърши на 4-та позиция в риалити формата „ВИП брадър”. Лав сторито между него и чалга фурия №1 Преслава занимаваше 2 месеца цяла България. Но така и никой не разбра дали изпитват нещо един към друг, или пък това е начин за печелене на по-голяма аудитория.

Ексклузивно пред „ШОУ” Гъмов изясни ситуацията с певицата, разказа за сблъсъците с останалите съквартиранти, обясни защо не харесва Моника и Светлана, разкри и защо вече няма приятелка до себе си.

– Бихте ли искали вие да сте „Любимата звезда на България”?
– Не съм ли?! Аз съм „Любимата звезда на България”, независимо на кое място съм завършил. В случая в играта завърших под номер 4.

– Истински ли са чувствата ви с Преслава, или играехте театър?
– Какво значи истински?! Имахме съвсем нормални взаимоотношения. Ако ме питаш дали има любов между нас – не, няма. Всичко е в рамките на нормалното и няма нищо по-сериозно между нас. Тя си има неин живот, аз си имам мой.

– Преслава ли беше най-близкият ви човек в Къщата? Ако можехте да избирате – с кои от тях бихте се върнали в шоуто и кои не искате да виждате до края на живота си?
– С нея се разбирах много добре. Ако зависеше от мен – пак бих влязъл с всичките съквартиранти. Абсолютно с всички!

– Интересно е, че във визитката си се изказахте доста грубо за представителките на попфолка. Преслава май успя да промени това ваше мнение?
– Аз не харесвам творчеството им, към хората нямам нищо против. Никога не бих слушал тази музика. Но що да не отида на неин концерт, след като тя дойде на мое представление… Никога не казвай никога. Може и да попадна на такова място. Всъщност аз съм ходил на концерт на Галена – защо не пък и на Преслава?! Трудно ще ми бъде, предвид факта, че наистина не ми харесва тази музика.

– В последните дни от престоя ви Преслава си призна, че има някакви чувства към вас…?
– Вероятно е имала предвид, че ме харесва като приятел. Пак казвам, че между нас няма такива чувства, за каквито ме питаш ти. Ние много се бъзикаме на тази тема. Всичко беше възпроизведено в пиесата „Гъмео и Пресиета”, която стана забавна на всички. Всичко си продължи в тази линия и беше наистина забавно, имаше за какво да си говорим и да се закачаме. Продължихме като образите от пиесата.

– Опитахте се да четете морал и на Светлана Василева, и Моника Валериева. Останах с впечатление, че никак не симпатизирате на подобен тип момичета..?
– Аз харесвам всякакъв тип момичета. Въпросът е, че моята среда е съвсем друга и с риск да ги обидя, а не искам това да се случва, аз просто видях, че това е един съвсем различен космос. Не знам дали съм им чел морал, но наистина в техния живот има изтървани моменти. Ако трябва да бъда краен, ще кажа, че не смятам за нормално човек, който не е ходил на училище и е пропуснал толкова неща от живота, да е равен гласоподавател с мен.

Да, ние сме хора, но в крайна сметка, ако не си образован не може да имаш изисквания и претенции към този живот. Не знаеш къде е Лондон, но искаш да паднат визите! За какво ти е на теб това нещо?! Ще се оправят по друг начин, както са се оправили досега, все пак са на по 30 години. Колкото и морал да им четеш, трябва да се върнат няколко години назад.

– Моника също твърдеше, че има чувства към вас? Явно сте привлекателен мъж за тях, макар вие да не си падате по този род девойки?
– Не знам, доколко ме харесват. По-скоро са объркани, че има и такива хора като мен, които знаят малко повече. Не твърдя, че аз съм кой знае какъв капацитет, но имам претенции, че съм един интелигентен човек. Предполагам, че за техния свят това е странно. Ако Моника ме е харесала, то е било просто объркване. Може би не е срещала такъв мъж като мен, нито аз имам в обкръжението си жени като нея. Не искам да подценявам никого, но ние сме различни светове.

– За Кичка Бодурова какво можете да кажете? Влязохте в открита война с нея, а тя се закани дори да ви съди?
– Нека ме съди. Не съжалявам за думите си, за нищо не съжалявам. Това е било в момент на афект, който произхожда от някакво нейно поведение. Смятам, тя не е била права, щом ме е докарала дотам, че да си изпусна нервите. Казал съм нещата така, както ги виждам и не съжалявам. Може да се коментира дали начинът, по който съм й казал нещата, е правилен или не. Но това е, стигнало се е дотам. Все пак и самата обстановка предразполага. Аз в живота мога да пропусна такова нещо, но в Къщата нямаше къде да избягам.

А относно съденето, аз също мога да върна записите и да видим колко пъти и тя ме е обидила. Но аз не тръгвам да я съдя. Не виждам как бихме поддържали приятелски отношения извън шоуто. Ако сте следили логиката ми при номинации, аз винаги съм номинирал хора, с които не мога да бъда приятел. Идеята ми беше, че искам да остана в Къщата с хора, с които имам какво да си кажа и да ми е приятно и удобно. Защо ми е нужно да ставам приятел с нея, след като нямаме допирни точки.

– Като актьор как определяте поведението на Луна – театър или странен характер?
– Бих го определил като много лош театър. Ако има някаква идея, логика или концепция – добре. Но иначе това нейното е пълно безумие. Въобще не мога да я схвана. Дори и да е театър – на кой му върши работа?! Дори не ни изнервяше с това нещо, защото на всички ни беше все тая за Луна.

– С Ернестина сте колеги и приятели от години. Споделяте ли нейното негативно мнение за Люси?
– Ситуацията в Къщата е такава, че всяко едно действие и всяка една дума може да е резултат от обострените сетива. Оправдавам всеки вътре, в крайна сметка това е една игра. Няма значение дали някой е правил интриги, дали е избухвал, дали е плакал, или се е държал праволинейно. Това все пак са два месеца…

– Може ли да се каже, че най-трогателният момент за вас беше, когато синът ви влезе вътре и така стана участник във ваша мисия?
– Наистина беше доста силен емоционално за мен момент, за останалите също. Всички имахме нужда да видим близките си. Много се натъжих, когато го видях. Ние пък имахме мисия, според която не трябваше да мърдаме и да говорим. Това ми подейства много тежко. Трябваше някой да реагира и да наруши мисията, за което благодаря на Джино.

– Доста силно се притеснихте от факта, че по време на излизанията ви за представления, не сте успели да го видите, не е бил сред публиката. Разбрахте ли каква е била причината и защо майка му не го е завела?
– Ако го бях видял, щях да се разстроя, защото пък нямам право да разговарям. Сега разбирам защо майка му не го е довела, за което трябва да съм й благодарен. Той също щеше да се притесни, защото как да обясниш на едно малко дете, което вижда баща си, че няма право да говори с него. А в крайна сметка тази изолация помага повече да се отдадеш на играта. След края на шоуто си наваксахме пропуснатото.

– „Изложих се, какво ще обяснявам на детето” – какво имахте предвид и успяхте ли да поговорите?
– Не мога да се сетя за какво точно съм го казал, но вероятно е за някоя ситуация, в която съм осъзнал, че не е трябвало да реагирам по този начин. Поговорих си с него, с родителите си и се оказа, че няма от какво да се притеснявам.

– Получи се леко разминаване в някои от думите ви. Първо, казахте на Ернестина, че приятелката ви е нейно копие, а след това отрекохте да имате човек до себе си. Къде се крие истината?
– Не знам дали трябва да го коментирам, но до последно имах приятелка. Но не я видях на нито едно от излизанията ми и разбрах, че всъщност вече нямам. Не съм я търсил, не виждам и смисъл. Бях сигурен, че ще я видя поне на едно от излизанията ми за представленията, но това така и не се случи. Щом я няма, значи край! Не смятам да правя някакви опити, така ми е добре. Сега искам да отделя малко повече внимание на сина си.