Categories
Без категория

Мими Иванова: Използвам Развигор като боксова круша – gp-gallery.com

Мими Иванова е една от най-известните български поп певици. Тя изпя „Хора и улици”, „Майчице свята”, „Слънцето е в моите коси”, „Петнадесет лалета”,”Вече свърши хубавото време”… Първият й съпруг е басистът и певец на супер популярната през 70-те години полска група „НоТоЦо” Юрек Рибински, но с него се развежда заради голямата си любов с Развигор Попов.

Всъщност, когато кажем Мими, не можем да не заговорим и за Развигор. Композиторът работи с нея от 1973 г. В браковете на Мими Иванова има нещо доста странно. И двата пъти се е омъжвала за мъже зодия „Близнаци”, музиканти, женени и с деца на 9 години. Тя е голямата любов на мага Астор.

Пред „ШОУ” певицата даде едно от най-откровените си интервюта.

– Мими, с какво се занимавате с Развигор в момента?
– Разширихме нашата педагогическа дейност и вече имаме още една школа в „Младост”. С предприемчиви хора от общината ни хрумна да направим представителни певчески групи в 3 възрасти, които да участват във вечери, посветени на популярни личности от квартала. Това са талантливи деца, с които работим два пъти седмично. Много е приятно, забавно и тонизиращо. Ние имаме още две школи. В едната работя в събота и неделя от 9 часа сутринта, до 9 часа вечерта без пауза. В седмицата имаме само два почивни дни, но през това време се подготвяме за заниманията. Имаме повече от 70 деца. Приятно уморително е. Вниманието ни е заето и

не се караме толкова често, защото нямаме време

Дай, Боже, всекиму да продължава толкова активно да работи на нашата възраст. Нямаме време да се депресираме, да изпадаме в униние. Позитивно настроени сме, радваме се на живота. Това ме държи много. Имам самочувствие, не ми се налага да прося, не се вайкам, чувствам се млада, заредена. В днешно време, като станеш на нашата възраст, започваш да се оплакваш, започваш да се плашиш, че няма да ти стигат средствата, защото активната кариера вече е зад гърба ти. Ето, ние намерихме начина.

– Печелите ли от тези школи?
– От едно участие се печели все едно сме работили 2 месеца в школите. Парите не могат да се сравняват. Но съм щастлива, че работя и се чувствам полезна – не само за себе си, а и за другите. Понякога си мисля, че трябва да отказвам вече участия, защото школите ми отнемат всичките сили. Понякога дори го правя, защото вече мога и без това. Преодолях стреса, че вече не сме много активно на концертната сцена. Пък и мога вече да избирам. Не съм принудена на всяка цена да отида да се включа в някакви халтури, от които да се връщам засрамена и да се питам: “Боже, защо го направих, как можах толкова да падна?”. Имала съм и такива участия.

– Много певци от вашето поколение си отидоха от този свят огорчени, това наистина е стресиращо…
– Особено Борето Гуджунов. Не знам кой от нашето поколение е в състояние да издържи финансово с тези пенсии, които имаме. Много е недостойно, когато си бил на върха,

да стигнеш до там, че да те съжаляват хората

Това е толкова страшно, по-страшно от това няма.

– Какви са вашите пенсии с Развигор?
– Дори не знам. Знам, че са едни от най-ниските. За щастие, мен това не ме интересува. Развигор ги е сложил в наши банкови сметки. Някъде по 150 лв. получаваме, при положение че сме пълнили по два пъти на ден стадиони с нашата група „Старт”. Но кой помни, кой знае?

– Вас не са ли ви канили в риалити формати, във „ВИП брадър”, например?
– Изглежда ние с Развигор не сме интересни за такива формати. Няма да направим скандал, прекалено сме внимателни, прекалено сме скучни, знам ли? И за щастие, защото и да бяха ни поканили, не бихме отишли, нито аз, нито мъжът ми. Просто абсурд. Дори съм отказвала, когато са ме карали да защитя някого в такъв формат.

– Твоята племенница ДесиСлава спечели последния „ВИП брадър”. Говорихте ли си с нея, доволна ли е от участието си?
– Някои хора успяват да преминат достойно и през такива формати. Пък и Деси успя да каже някои неща, за да я разберат повече хора. Може би сама за себе си изясни някои неща за предишната си връзка. Но това рядко се случва, по-често се излагат хората. Но на мен ми е ясно, че отивайки на такава място, могат да те поставят във всякакви ситуации,

не може да те отглеждат като в санаториум

Като подписваш договор, трябва да си готов на всякакви изненади. Всеки си преценява. Те повечето като излязат от там, казват, че всичко е било наред, но всеки си знае. В крайна сметка всеки си преценява какво печели и какво губи в подобен формат. Може човек да има и някаква полза, нямам представа. Има хора, които рискуват, правят го и може би печелят. Но ние не бихме го направили. Не ми е приятно и да гледам подобни формати с толкова провокации. Давам си сметка, че и аз в подобни ситуации, може пък да реагирам по същия начин.

– Често казваш, че с Развигор се карате. Той е споделял, че се е дръпнал назад съвсем умишлено във вашия творчески тандем… Натяквал ли ти е понякога?
– Развигор е много благороден. Не страда от това. За него е едва ли не голяма чест, че ме е срещнал и че двамата сме направили това, което сме направили. Той се посвети само на мен и на група „Старт”. Живеехме като едно семейство с тези музиканти. Можеше да напише песни на много мои колеги, което направи в един по-късен етап. Споделял ми е, че просто не е имал потребност от това преди.

– А скандалите между вас най-често на каква тема са?
– Развигор е малко по-бавен. Когато има, примерно, някакъв ангажимент, той е в състояние първо да легне, да си почине. Да каже: „Маняна, маняна!” (Утре, утре – б. а.) А моят характер е друг. Ако имам някаква работа, не мога да заспя. Цяла нощ ще се въртя в леглото. Неговото спокойствие понякога ме докарва до лудост, защото съм много зависима от него. Той трябва да влезе в студиото, да ги направи нещата. А една работа като не се свърши, следващата те затрупва. Ние вкъщи сме си само двамата и като няма на кого друг да изокам, защото навън трябва да внимавам, за да не ми се разсърдят хората, си го изкарвам на Развигор, на най-близкия. Иначе бушоните ми ще изгърмят. И много ценя у него, че той разбира това. И какво значи караме се?

Просто аз извиквам, той си мълчи

И след 3 минути вече съм забравила за какво е ставало дума. Не го правя често, само когато вече ми дойде много. Примерно, когато е забравил всички лампи запалени, особено една, която е много опасна, около компютъра му, и може да пламне! Осъзнавам, че това е лошо. Но съм чувала от психолози: „Добре, че го правиш, защото не е добре да се задържат напрежението и стресът!”. Е, можеше да си взема една боксова круша, но аз съм си избрала него за боксова круша. Това е положението. Но си давам сметка, че на него от едното ухо му влиза, от другото излиза. А и аз не съм лош човек. А нали знаеш, куче, което лае, не хапе! Аз съм като войник. Осъзнавам, че това е много трудно както за мен, така и за другите около мен. От себе си изисквам най-много. Това е много уморително. Аз съм „Козирог”, а Развигор е „Близнаци” – единият работлив, другият – мързелив!

– Развигор често ти прави изненади, води те на шопинг и СПА в Лондон за рождения ти ден. Тази година нали не пропусна?
– Тази година исках да си остана вкъщи, защото имах много работа с школите и се чувствах преуморена. Развигор замина за Лондон по работа преди Нова година. Изчистих къщата, украсих всичко. Дъщеря ми си дойде за Коледа от Германия. Много ни беше уютно и приятно. Имахме си и кавалер – нашето куче Джино. Друг път ходя в Лондон и за Коледа, и за Нова година, и за рождения си ден. Но сега си казах: „Къде да ходя за няколко дни? Тази година ще си седя вкъщи!”. Освен това съм развила и някаква аерофобия. Страхувам се от летища, от самолети. Но Ина трябваше да се връща, защото имаше уговорка с приятеля си да празнуват заедно Нова година. А и се оказа, че Развигор тайно ми е купил билети. И двете с дъщеря ни бяхме на летището на 26 декември. Тя замина за Берлин, а аз за Лондон.

– Къде посрещнахте Новата година?
– В един прекрасен хотел в Лондон, с басейн, със сауни, с парна баня. Разхождах се, опитвах се да си създам радост.

Но явно вече съм се пренаситила

Празнично ми е, когато съм спокойна. Предпочитам да съм спокойна, да знам, че всички сме здрави, че нямаме проблеми, че съм си свършила работата, да си помечтая за следващата година. Точно това ми се случи. Такова ми беше настроението. Ходих и на шопинг, но то вече всички вериги магазини и в България ги има.

– Дъщеря ви Ина за постоянно ли се установи в Германия?
– Ина е шеф на два офиса, които продават екзотични почивки и екстремни преживявания. Там хората си подаряват на близките за рождените дни, премерно, скок с бънджи от някакво известно място по света и какво ли не още. Тя имаше неизползвани почивни дни и през февруари замина за Тайланд и остана там 27 дни. Върна се в Германия почерняла и отпочинала. Много ми се иска и ние с мъжа ми да направим подобно пътуване, но с нашите работни графици не знам как ще стане.

– А Ина мисли ли за брак, за дете?
– Колкото пъти се подхване тази тема, тя с насмешка ми затваря устата: „Мамо, това не е твоя работа, Божа работа е!”. Има си приятел, но младите не обичат да им се говори за официален брак. Казва ми още: „Млада си още да дундуркаш внуче!”.

– А вие с Развигор бихте ли отишли да живеете в чужбина?
– Вече не ни минават подобни мисли. Правим си много прекрасно жилище, мезонет. Ще се преместим, живот и здраве, напролет. Проблемът ми е как ще се катеря след години до спалните на второто ниво. Трябваше много отдавна да го имаме това жилище, а не сега. Но Развигор е оптимист: „Така ще си правим гимнастика!”. То е на другия тротоар, срещу сегашния ни апартамент. Става толкова красиво, толкова му се радвам, но за съжаление имам толкова много ангажименти, че не мога да отида да видя какво правят майсторите. През цялото време Развигор ми праща по телефона, за да кажа харесва ли ми това или онова. Намерихме дизайнерка, съпруга на наш музикант от група „Старт”, и строителен екип, които се справиха блестящо. През май, надявам се, ще направим купона, рождения ден на Развигор ще го празнуваме там.