Categories
Без категория

Кратка разходка из историята на Тамерлан – gp-gallery.com

На 17 февруари 1405 г. умира на 68-годишна възраст великият завоевател Тамерлан (Тимур). Той неочаквано се разболява в град Отрар (дн. Казахстан) на река Сър Даря, докато е в началото на похода към Китай начело на огромна армия. Тамерлан е създател на голяма държава със столица Самарканд, основател на династията на тимуридите, изиграл забележима роля в историята на Средна Азия и Кавказ.
Тамерлан е роден на 10 април 1336 г. в град Кеш (впоследствие наречен Шахризабз) в семейство на дребен земеделец. Момчето е наречено Тимур. Още в младостта си се изявява на политическата сцена като политическа и военна фигура. Започва възхода си на 24-годишна възраст от обикновен наемник при владетеля на Кеш, като само след година го наследява.

Първите години на управление на голямата държава Тимур посвещава на установяването на ред в страната и сигурност на нейните граници. Има принос за усъвършенстване на националната държавна система, образование и култура, в общото развитие на държавата.

Съдейства за строителството на монументални исторически сгради, особено в столицата Самарканд, много от които са оцелели и до сега. Надписът на вратата на двореца на Тамерлан „Ак Сарай” в Шахризабзе гласи: „Ако вие се съмнявате в нашето могъщество, погледнете нашите постройки”. Внушителната архитектура е насочена да демонстрира величието на империята.

Тимур е велик военоначалник и силен стратег, успешно управляващ огромната империя. Той е мъдър политик: в отношението му към религията се вижда политически разчет, насочен към приятелски отношения с лидерите на различни религии.

Той изгражда велика армия и извършва множество завоевателни походи. По такъв начин той разширява своята империя, която се простира на запад от река Волга и Кавказките планински хребети до Китай на изток. Център на империята е Самарканд в Средна Азия (дн. Узбекистан).

Тимур лично вниква във всички подробности в организацията на военните сили, разполага с подробни сведения за силата на враговете и състоянието на техните земи, ползва се сред своята войска с безусловен авторитет и може напълно да се довери на своите сподвижници.

От 1371 до 1390 г. Тимур провежда седем похода в Моголистан, окончателно разбивайки армията на Камар ад-дин и Анка-тур през 1390 г. Макар че войските на Тимур достигат до река Иртиш на север, Алакул на изток и резиденцията на монголските ханове Балиг-Юлдуз, той не успява да завоюва земите на изток от планините на Тангри-таг и Кашгар.

Един от най-големите противници на Тимур е друг монголски владетел, потомък на Чингис хан, Тохтамъш. След като пристига в двора на Тимур като бежанец, Тохтамъш става едновременно владетел на Източен Кипчак и на Златната орда. Тогава той започва борба срещу Тимур за Хива и Азербайджан. Въпреки това Тимур помага на Тихтамиш срещу руснаците и през 1382 г. Тохтамъш напада Московското княжество, като изгаря Москва.

След смъртта на Абу Саид, владетел на Илханат, през 1335 г. в Персия се създава положение, в което никой няма достатъчно власт, за да застане начело на държавата, т.е възниква властови вакуум. Затова през 1383 г. Тимур започва военни действия срещу Персия, като до 1385 г. успява да завземе Херат, Хорасан и почти цяла източна Персия, а до 1387 г. почти цяла Персия е превзета. Инвазията на Тимур в Персия се характеризира с изключителна бруталност. Пример за това е град Исфахан, който се предава на Тимур през 1387 г. Първоначално емирът проявява милост, както прави по принцип с градове, които се предават без съпротива. След като обаче градът въстава срещу суровите данъци, наложени от Тимур, като жителите убиват събирачите на данъци, той нарежда брутално клане в града. В него загиват около 70 000 души, като свидетел преброил над 28 кули, всяка от които се състояла от около 1500 глави.

В 1398 г. Тимур нахлува в Индия, превзема Делхи, градът е разграбен и опожарен.

Достигайки Мала Азия, разширението на Тимур на запад се сблъсква с разширяващата се на изток държава на османския владетел Баязид I, покорител на България. Двете страни скоро влизат в конфликт, като през лятото на 1400 г. Тимур завзема османското владение Сивас. През следващите месеци той воюва на юг в Сирия и Ирак и Баязид се възползва от това, за да превземе Ерзинджан. През пролетта на 1402 г. Тимур потегля от Карабах към Ерзинджан, превземайки крепостта Кемах. Оттам той се насочва към Анкара, където изчаква основната армия на Баязид, с която влиза в решителна битка на 28 юли 1402 г. Османската армия претърпява тежко поражение, като самият султан Баязид и малолетният му син Мехмед са пленени.

Разгромът на султан Баязид I в Анкарската битка прекъсва периода на разрастване на османските владения. С подкрепата на Тимур завладените от османците бейлици Гермиян, Сарухан, Айдън, Ментеше и Караман възстановяват самостоятелността си, а предишните им владетели се връщат на власт.

Тимур разграбва западните части на Мала Азия, сломявайки съпротивата на Баязидовия син Сюлейман Челеби и други местни турски владетели, прогонва от Смирна хоспиталиерите, след което през 1403 г. се оттегля на изток към основните си владения.

През 1404 г. Тимур организира поход в Китай. Събира голяма двестахилядна армия, с която тръгва на поход на 27 ноември 1404 г. През януари 1405 г. е в град Отрар.

Тимур е считан за национален герой в Узбекистан. Паметникът му в Ташкент сега се намира на мястото, където в социалистическите години се е издигала статуята на Маркс.

loading…