Categories
Без категория

Как се размина Трета световна война – gp-gallery.com

Американците са склонни да си спомнят за Кубинската криза като за най-опасния и напрегнат момент от времето на Студената война. Въпреки няколкото напрегнати момента, Вашингтон и Москва разрешиха кризата със смъртта само на един човек – американският пилот майор Рудолф Андерсън. Седем години по-късно, през март 1969 г., войски на Народната освободителна армия на Китай (НОАК) нахлуват на съветския граничен остров Джънбао (преминал в китайски ръце след разпадането на СССР през 1991 г. – бел.ред.), убивайки и ранявайки десетки хора. Инцидентът доведе Русия и Китай до ръба на война, в която можеха да бъдат използвани дори ядрени оръжия. Слаба богу, след две седмици на сблъсъци, конфликтът заглъхна.
В коментар за изданието „National Interest“, Робърт Фарли, старши преподавател по дипломация и международна търговия в Университета на Кентъки пита: Какво би станало, ако краткият сблъсък от 1969 г., между Китай и Съветския съюз, беше ескалирал?

Историята

Събитията на Джънбао, където започват сблъсъците и се провеждат по-голямата част от сраженията, представляват най-ниската точка в съветско-китайските отношения. Само десет години по-рано, Пекин и Москва стоят ръка за ръка като стожер на комунистическия свят. Борбите за идеология, лидерство и ресурси обаче, водят до рязко разделение между съюзниците, което има глобални последици. Разделението между двете страни изостря териториални спорове, съществуващи още от царски и имперски времена. Дългата, слабо очертана граница между Китай и СССР оставя множество сиви зони, които и двете комунистически сили обявяват за свои.

След няколко незначителни инцидента, събитията на остров Джънбао ескалират напрежението до небесата. Съветската контраатака нанася тежки поражения на Китай. Руснаците атакуват автономния китайски регион Синцзян през август. Става ясно и за двете страни, че китайското ръководство е подготвено за сблъсъка. Защо китайците ще провокират много по-мощния си съсед? И какво, ако руснаците бяха отговорили по-агресивно на китайската провокация?

Възможностите на ескалацията

В навечерието на конфликта СССР и Китай са подготвени за война. Червената армия се е разположила в Далечния Изток, а Народната освободителна армия на Китай започва пълна мобилизация. Руснаците се ползват с огромно технологично предимство пред Китай през 1969 г. Въпреки това, Пекин разполага с най-голямата армия в света, голяма част от която се събира на съветско-китайската граница. За разлика от тях, Червената армия е съсредоточила силите си в Източна Европа, където се подготвя за конфликт с НАТО. Следователно, в момента на сблъсъка, съвсем сигурно може да се твърди, че китайците имат конвенционално превъзходство по по-голямата част от границата. Въпреки това, численото превъзходство на Китай не означава, че НОАК може да понесе сблъсък с войските на СССР. Китайците не разполагат с логистиката и военновъздушната мощ, необходими за завладяването на големи части от съветската територия. Освен това, изключително дългата съветско-китайска граница дава на руснаците достатъчно възможности за отговор. И тъй като сблъсъкът с НАТО е малко вероятен, руснаците лесно могат да прехвърлят значителни сили от Европа към Синцзян и на запад.

Най-критичният момент от конфликта е в Манджурия, където Червената армия започва опустошителна, светкавична офанзива в последните дни на Втората световна война. Въпреки размерите си през 1969 г., НОАК няма добри изгледи да спре още една такава офанзива, като тази през 1945 г. Ако Китай изгуби Манджурия, това ще докаже, че икономическата мощ на Китай е срината, както и политическата му легитимност. Във всеки случай, съветската авиация лесно и бързо може да преодолее китайските ВВС, покорявайки китайски градове, комуникационни центрове и военни бази, при тежка въздушна атака.

Ядрени оръжия?

Китай тества първото си ядрено устройство през 1964 г., което на теория дава на Пекин независимост и способност да възпре враговете си. Въпреки това, тези системи са несигурни заради дългото време за подготвянето им за експлоатация. Освен това китайските ракети от онова време не могат да достигнат жизненоважни съветските цели в Европейска Русия. Въздушните сили на Китай също са ограничени и не са в състояние да противостоят на сложната мрежа за противовъздушна отбрана на СССР.

От друга страна руснаците са на крачка от изравняването на ядрените си сили с тези на САЩ. СССР разполага с модерен, усъвършенстван арсенал от тактически и стратегически ядрени оръжия, който с лекота може да унищожи ядреното оръжие на Китай, неговите основни военни формирования и ключови градове. Чувствителни към международното мнение, съветските лидери се възпират да извършат мащабно ядреното нападение срещу Китай, но ограничен удар срещу китайските ядрени съоръжения, както и тактически атаки срещу разгърнатите китайски сили изглежда по-разумен ход. Всичко зависи от китайската реакция на бойното поле. Дали китайското ръководство ще вземе решение „да използва или да загуби“ ядрените си сили в очакване на решителната съветската победа. Като се има предвид, че Москва гледа на Пекин като на абсолютно луд, не би било изненадващо едно решение да се премахне китайската ядрена сила, преди да се превърне в проблем.

Американската реакция

САЩ реагира на сблъсъците с повишено внимание. Докато граничният конфликт е успокоение за Вашингтон, че китайско – съветското разделение остава в сила, длъжностни лица се опасяват от вероятността и последствията от по-широк конфликт. По различни официални и неофициални канали, руснаците проучват американската нагласа към Китай. Предполага се, че Съединените щати са реагирали отрицателно на съветските предложения от 1969 г. за съвместна атака срещу китайските ядрени съоръжения. И макар Вашингтон да не иска Китай в пламъци, той не полага никакви усилия да попречи на руските действия.

Какво следва?

Десетилетие преди конфликта, Дуайт Айзенхауер очертава най-голямата пречка пред СССР да започне война с Китай: какво ще прави, след като спечели. Руснаците нямат нито капацитета, нито интереса да управлява друга територия с размерите на континент, особено такава, в която ще живеят маси от непокорни бунтовници. Освен това САЩ едва ли би се съгласил със съветската окупация, което автоматично го прави подбудител на вътрешни бунтове и размирици. В действителност, един подобен сценарий за съветска победа би тласнал Китай в ръцете на Съединените щати, които да го превърнат в западна колония, след като го освободят от комунистическия окупатор. Това може би е и най-вероятната причина руснаците да предпочетат да не рискуват.

loading…