Categories
Без категория

Името България в „Досиетата Х“ – gp-gallery.com

Ако историята ни е обидила с нещо като народ и държава, то това е неяснотата относно произхода на името ни. Англичани и французи, чехи и норвежци, и дори далечните ни братовчеди – унгарците, знаят точно защо се наричат такива. Докато дългият път, изминат от нашите прадеди от сърцето на Азия до Дунава, е родил безброй теории за произхода на името българи и България, твърди академик Васил Гюзелев – най-големият ни специалист по история на Първото българско царство, пише „Стандарт“.
Десетки са версиите за произхода на името на страната ни

Учените с теории от мелез, през потомък на вълк и размирник, до велики хора
Самият той също няма категорично мнение по въпроса, и сам ни препоръча да представим, ако не всички, то поне основните версии, някои от които датира от векове, и продължават да се увеличават. Някои от тях са свързани с вече опровергани от археологическите проучвания предположения, други с нови такива или с лингвистичните анализи на стари текстове. Много от тях са доста екзотични, а други се базират на митове и предания на източни народи.

Така или иначе, няма общоприета концепция за името българин и България. Ето и главните тези по този въпрос.

Видният български възрожденец и събирач на народни умотворения от средата на XIX век Цани Гинчев предава наученото от стари хора, че нашият народ е дошъл от Индия. Йордан Хаджиконстантинов Джинот твърди, че българите, наречени келтокимери или келтоскити, са дошли от някакъв древен град, „що бил у Персия и разсипан кой знае кога (град Балх ?)“. На основата на неизвестни документи, преди 150 години Георги Раковски пише: „Ние сме арийци и доказателство за това е нашето народностно име Болгари“. И още „Българският народ излезе в древността до Черното море и до река Волга от великата Скандинавия (Памир?), и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ…“.

Съгласно една много разпространена етимология името българи произлиза от названието на река Волга, от района на която те са дошли на Балканите – Смътен спомен за Кубратова България.

Името българи се обяснява като произлизащо от алтайския глагол „булгамак“- смесвам, разбърквам. Оттук се извежда смисълът „смесен народ“ на думата „булгaр“ с който почти всички тюркски народи наричат българите.
Съществува и теза, според която името българи произлиза от две тюркски думи „булг“ и „ури“ и означава „смесени угри“. Тук се предполага, че древните българи са били угро-фински (уралски) народ от типа на унгарците, което отдавна е отхвърлено.

Друга теория учи, че името българи произлиза от угро-финските думи „бул“-пет и „угри“ и означава буквално петима угри (има се пред вид синовете на Кубрат).

Някои извеждат, че името българи произлиза от монголското название „булган“ на самура – бялката, в смисъл, че това животно е тотем на българите. Сходна е и тезата, че китайската форма на българското име – „пу-ку“ се извежда формулата българин е потомък на бика, а според тюркската етимология българин значи „потомък на вълка“.

Името българи се свързва с древнонемския глагол balgen – сражавам се. Оттук идва и думата „balger“ – размирник. Името българи може да произлиза от аланската дума „бългаерон“ – хора, живеещи в покрайнините на планина.

Името българи може да произлиза от източноиранския топоним, име на древния град Балх – столица на едноименната държава около него. На езика на индо-ариите, санскрит, името на града и държавата звучат Бахлика, но на по-късния пракрит то се променя на Балхара. Балхара е известна царска династия в Северна Индия и доста разпространено фамилно име там. Съгласно тази теория, семантиката на етнонима „българи“ се извежда от памирската дума „бала“ – висок, велик, главен.

Напоследък беше изказана нова хипотеза, основаваща се на стопанската история на древните българи от района на Памир, където древните български групи са се занимавали с добиви на планински кварц, наричани до днес белур, белаур, берула, буралу.

Името „българи“ означава „жители на градове“. По този начин се цели да се обяснят многобройните споменавания на държави и народи в райони на Памир, които съдържат в основата си думи подобни на българския етноним – Бахлика, Балхара, Бугар, Болуга, Палгар.

Според друга версия името българи произлиза от славянската дума „бол“ – голям, силен и иранската дума „гара“ – планина. Според тази хипотеза, етнонимът българи трябва да означава „хора от големите планини“.

Съществува и хипотеза, основана на фонетичното сходство на „българ“ с иранската дума „бон-гар“. Според една иранска легенда, когато Александър Велики превзема Персия, част от населението се скрива в дъното („бон“ на персийски) на една пещера (гар). След това те напускат пещерата и построяват град. Тези хора били наречени „бонгар“, което някои тълкуват като „българ“.

Името българи може да произлиза от кюрдската дума „булгур“ – мляна пшеница, която дума вероятно произлиза от кюрдската дума „белгер“ – хромел върху който се смила зърно и сол. Тази дума, със същото значение я има във езика фарси и в българския език и всъщност представлява един малък пример за етническото родство на иранците и българите.
И най сетне, името българи произлиза от името на някой от следните митични праотци: Белар, Булгар, Българ, Вулгер, Буляр, Биляр, Болг, Волг, Болк, Бог, Бого. Доколкото легендите отразяват в неясна форма някакво далечно историческо събитие, тези хипотези могат да помогнат да се разберат някои връзки и събития от нашата най ранна история.

В край сметка редица автори се обединяват около компромисната теза, че името българи може да е свързано семантично с определена група от сходни с него думи, избрани от различни езици и от различни етноними на народите, които са били във връзка с древните българи. Но неоспорим факт е, че още през 681 г. византийските автори вече ни наричат такива.