Categories
Без категория

Заради Георги Димитров пращат Дядо Влайчо в Белене – gp-gallery.com

За пророчицата от Петрич Ванга знаят мало и голямо, и отдавна не само у нас, но и извън пределите на страната. Къде истинни, къде не, нейните прогнози обикалят света, особено около природни катаклизми или войни.

България обаче има още един пророк, по-малко популярен, но далеч по-голям феномен от Вангелия. Това е Дядо Влайчо от новозагорското село Коньово.

От няколко седмици вървят дебати, подклаждани от руския вестник „Комсомолская правда”, за това дали е била наистина Ванга феномен, или е била използвана от Държавна сигурност. На страниците на изданието специалисти определиха пророчицата като душевноболна жена, която няма никакви свръхестествени способности.

Нейните способности отчасти оспори и бившият депутат Янко Кожухаров, който преди няколко броя в интервю пред „ШОУ” заяви: „Ванга не е феномен №1 в България, а човекът с най-силни ясновидски способности е Дядо Влайчо”.

За пророка от новозагорското село Коньово има написани само две книги, но времето е съхранило спомени на хора, срещали се с него, легенди, но въпреки това, Дядо Влайчо отстъпва по популярност на Ванга.

В родното му място наистина се грижат да се съхрани паметта и делото на прочутия им съселянин. В читалището има музеен кът, в който са подредени вещи на пророка: масата, леглото му, столове, шкафът с Библията, книги, брошури, дрехи… Всичките те са дарени от племенника му Жечо Жечев и неговата съпруга Мария. А в деня, в който Дядо Влайчо трябваше да навърши 120 години, в центъра на Коньово откриха паметник на пророка. И все пак за този надарен от Бога, свят и достоен българин, се знае далеч по-малко, отколкото той заслужава. Точно заради това „ШОУ” реши да се върне към някои моменти от невероятния му, изпълнен с трудности, скромност и светлина живот. Да си припомним фактите, които знаем, и прочетем аргументите на тези, които ги оспорват. Започваме с безспорното: В началото на 60-те, а според някои 70-те години, национален конкурс-анкета на вестник „Работническо дело” си поставя за цел да определи най-способния ясновидец на България сред 200 феномени. Класацията е категорична: на първо място е Дядо Влайчо, а на второ – Ванга.

38_39_Vlaicho1.jpg
Дядо Влайчо

В далечното ми детство, някъде в средата на миналия век, възрастните често си повтаряха една фраза:

„Аз да не съм Дядо Влайчо”

С други думи, не съм пророк, за да отговоря на въпроса ти. Ние, малките, разбира се, нямахме и представа кой е този странен дядо, който така упорито се споменяваше. Едно обаче разбирахме: „Той никак не е случаен, щом като знае всичко онова, което за другите остава тайна. В Ямбол се говореше, че този необикновен човек живее наблизо, малко оттатък Сливен и че много познава. Мнозина приемаха това с ирония. От време на време обаче се чуваше, че някой е бил при дядото и се върнал много радостен. Дори почерпил за хубавите вести, които чул от него. После се чу, че го арестували. Пак в Ямбол. Но в крайна сметка защо този старец е толкова важен и какво толкова говори, та да прави хората щастливи, и защо пък са го арестували, като деца така и не проумяхме.

След години животът и работата ме срещнаха със Стела Димитрова, жената, чийто неукротима енергия се превърна в средство за лекуване, и която е способна да докара дъжд и от безоблачното небе. Ето какво разказа тя: „Дядо Влайчо беше ясновидец, много популярен в района. Да не кажа единственият човек с такива способности в нашия край. Много прочут. Дядо ми Петър често ме водеше при него. Там непрекъснато бе и един друг старец – Желю. Той ме „правеше”, което ще рече обработваше енергийно. Аз, разбира се, плачех, а Дядо Влайчо ме успокояваше: „Сега Желю ще те „направи”, ще пораснеш, тогава ние вече ще сме стари, ще умрем, а ти ще наследиш нашата дарба”. Това ставаше в село Коньово. Чувах още:

„В Петрич има една жена. Някога, когато минеш двадесетте, ще се срещнеш с нея. Сега ще те науча на много неща, но няма да ги правиш, докато не пораснеш. Дядо ми Петър слушаше и плачеше. Имаше защо. Аз не можех да вървя, нито да се държа на краката си. А бях на три години. Преди това заради болести ми били много инжекции. Бях напълно саката. Явно лекарите безпомощно са вдигнали ръце, защото

на всеки 40 дни дядо ме качваше на волската каруца

и тръгвахме за Коньово. Там той пееше и плачеше, Желю ме масажираше и раздвижваше вдървените ми от лекарствата мускули, а Дядо Влайчо предсказваше и се молеше. На 8 години проходих и станах ученичка. Излекуването си дължа на Дядо Влайчо. От него чух и името на Ванга”.

Влайчо Жечев е роден на 15 август 1894 година. Той е още дете, когато майка му, предавайки душата си на Бога му, казва: „Отивам си, мило дете от този свят. На него те оставям на Исуса. Той ще се грижи за теб. Моли се на него със сърцето си и го обичай. Словото му обичай!”.

Далеч преди това, след нашествието на турците, жителите на Аджи азмак бягат от къщите си и се местят на поляната, на която са пасли конете си.

От там идва и името: конски път или днес Коньово. В местното училище е получил основното си образование доскорошният председател на БАН световноизвестният физик академик Никола Съботинов, местният футболен отбор е единственият в страната трикратен селски шампион по футбол, е отбелязано във визитката на селището. Но преди името на прочутия учен и гордите футболисти там е написано: „Коньово е известно с това, че там е роден и живял ясновидецът Влайчо Жечев. Силата на неговата дарба

се отключва след тежко боледуване

Сън отвежда духа на юношата в бяла мраморна стая. Там са учениците на Христос и той чува: „Ще го върнем на земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде!”. И избират първомъченик Стефан.

На 18 години Влайчо прави първото си предсказание. Докато пасе говедата на мерата край родното си село, той има видение, забелязва хора да се бият, падат, бягат. Бял пушек го обвива, после всичко изчезва. Пастирчето хуква към дома и крещи: „Война, война!”. На 26 септември 1912 г. Балканите пламват. Минават няколко години и мнозина, не само в България, вече знаят за феномена. Той лекува болни от туберкулоза, недъгави, сакати, сваля самоубийци от въжето и ги дарява с втори живот. На 28 години в знак на уважение, преклонение пред способностите, а може би и заради дългата коса, брадата и приликата с Христос, младият Влайчо е титулуван Дядо и пророк на народа.

Любимец на народа става той, но не и на властта. На нито една. Съветникът Лулчев го среща с цар Борис. Има различни твърдения, кой при кого е отишъл на крака, но факт е, че монархът пита: „Какво ще е чедото, което ще роди бременната царица Мария Луиза!”. Отговорът е: мъжко. Заради следващите думи обаче пророкът е намразен и повече не влиза в двореца. Той казва за неродения още Симеон: „Нито ще е цар, нито ще е царствен ”. Борис вече не е жив да види, че думите на Дядо Влайчо се оказват съвсем верни.
Новата власт, която идва на 9 септември 1944 г., бързо забравя, че по време на фашизъм

Дядо Влайчо е помагал на партизаните

За нея той е човек от обкръжението на монарха и най-лошото: година по–рано, през 1947-а, е предвидил, че Георги Димитров ще умре. А това не се прощава. Само един враг на народа и шпионин може да говори такива неща. В действителност прогнозата на коньовчанина се оказва съвсем точна: Вождът и учителят почива на 2 юли 1949 г.

Заради тази прогноза изпращат Влайчо в ТВУ, след което той потъва в пернишките и бобовдолските мини. През ноември 1949 г. е преместен в ада сред комунистическите лагери – Белене. Благодарение на свидетелствата на бивши лагеристи една случка от онова враме се разказва и до днес. В онези тежки дни пророкът е бил „любим обект” за надзирателите садисти. Те не спирали да го мъчат. Събличали го гол посред зима, обливали го с ледена вода.

Веднаж измъченият затворник погледнал съвсем спокойно милиционера, който го наричал шарлатанин и който най-много му се е подигравал, и му казал: „Не си губи времето с мен, а побързай за вкъщи. Там сега имат много по-голяма нужда от теб”. Думите на пророка обаче не неправили никакво впечатление на изрода мъчител до момента, в който внезапно се появил някакъв роднина и съобщил, че болното му дете е починало. Тогава мъчителят сам загръща треперещия от студ, мокър до кости пророк с топлата си шуба.

И още една история от Белене. „Внимавай, защото и ти ще дойдеш при мен”, казал затворникът Жечев, на един от най-жестоките следователи. Предсказанието се сбъднало твърде бързо. Само след два месеца лицето пристигнало вече като затворник. Прибрали го заради корупция и гешефти: „Добре дошъл, нали ти казах, че ще дойдеш при мен!”.С тези думи го посрещнал Дядо Влайчо. После продължил: „И ще ти кажа друго – ако речеш да бягаш, ще те разстрелят като куче”. Така и става. След като излежал присъдата си, следователят хукнал през югославската граница и наистина го разстреляли.

Пророкът останал в занданите 6 години

Разказва се, че комунистическият функционер, академик Тодор Павлов, щом случайно научил, че човекът, който го измъкнал от полицейска блокада, грижил се за него и спасил живота му, е в Белене, веднага се намесил. Така покровителят му след дни се върнал в родното си село.

Много се говори за това как Дядо Влайчо помогнал на прочутия Чочоолу да намери изчезналото си внуче. Генералът отишъл при него, въпреки че не вярвал в способностите му. Било акт на отчаяние и последна надежда. Ясновидецът казал, че детето е в изоставен сух кладенец. Намерили го живо и здраво.

Преди известно време пред вестник „ШОУ” старозагорката Мария Стефанова, близка с феномена, възмутена от лъжите, които се пишат за него, каза: „Няколко пъти съм ходила при Дядо Влайчо с прословутия Стою Неделчев –Чочоолу. Първия път той попита за ловната си хрътка, изчезнала по много мистериозен начин. Дядото му каза да не я търси, защото вече не е жива. Втория път отидохме заради внучката на генерала, която имаше сериозни здравословни проблеми. Разбира се, че му помогна и той остана много доволен”.