Categories
Без категория

Дупнишки бабаити пребили Иво Танев с вериги – gp-gallery.com

Иво Танев има безгрижно и планинско детство. Израства между Витоша и Люлин – в Княжево. Дните му били пълни с разходки с часове в планината, а на Витоша гледал като на кварталната градинка. С приятелската тайфа играели много на каубои. „Беше съвсем друг живот, друг свят.

Нищо общо с днешното време”, връща лентата тв водещият.

Въпреки че не бил хулиган, малкият Иво често се улисвал в игра и забравял за семейните ангажименти. Една събота с майка му и баща му трябвало да ходят на гости в леля му. До обяд Иво бил на училище, защото тогава седмицата била шестдневна. Обещал да се прибере вкъщи след последния час. Станало така обаче, че в училище свършили с час по-рано и Иво решил да порита малко топка. Времето отлетяло неусетно, минали часове и станало така, че забравил за обещанието. В един момент баща му се задал в далечината с тежка стъпка

„Само като му видях походката и изтръпнах! Стана ми ясно какво ще последва. Това е и първият и единствен случай, когато

ме нарита по гъза напълно заслужено

Беше много прав тогава. Напляска ме пред момчетата, без да му мигне окото, беше страшно ядосан”, споделя Танев. Умрял от срам, докато ядял шамари пред съучениците си, но мълчал през цялото време, защото съзнавал вината си.

Вероятно за изненада на мнозина днешният колоритен и активен певец и тв водещ всъщност е бил далеч от хулиганските редици. Не правел бели, рядко стигал до мъмрене. Малко учел, но много внимавал в час и така лесно станал любимец на учителите. Изкарвал оценките почти без да учи.

„След училище само спорт. В часовете обаче взимах много участие. Наказания не съм имал, не съм и стъпвал в Детска педагогическа стая. Не съм правел бели, както обикновено се очаква от момчетата.”

От малък Иво Танев е дотолкова запленен от планината, че не се отделял от нея и в буквалния смисъл. Разхождал се с приятели с часове из горите и забравял да се прибира. Това, разбира се, изправяло на нокти родителите му, защото имало моменти, когато излизал в 8 сутринта, а се връщал чак към полунощ.

„Не е като сега, тогава нямаше телефони да се обадиш, да успокоиш, че всичко е наред. А с приятелите

ходехме до Черни връх и обратно

много често”, споделя Иво. Страстта му към планината не е случайна. Бил заобиколен все от планинари, начело със семейството му.

„Имало е и случаи, когато сме се запилявали по гората, а там все пак може да стане и страшно. Въпреки че познавам Витоша като петте си пръста, винаги, когато знаеш, че си в гора, трябва да имаш и едно наум, за всеки случай”, пояснява колоритният водещ.

Другата му страст било да ходи на кино. „Тогава средата беше различна. Нямаше бандити, престъпност, каквато днес се приема, едва ли не, като нещо нормално. Ходехме, разхождахме се с часове, никакви тревоги. Имахме традиция да ходим всяка седмица на кино”, с усмивка връща спомените Танев.

В малките класове в училище Иво имал разни увлечения, харесвал момичетата. Но се влюбил сериозно чак в осми клас. Момичето се казвало Росица и било една година по-малко от него. „Тя беше моята нещастна любов, бях безумно влюбен в нея, даже майка й беше на моя страна, искаше да станат нещата. Само че Росица така и не ми обръщаше внимание. Бях й безразличен. Държеше се мило с мен, но колкото да не бъде груба”, разкрива Танев.

Двамата с Росица тренирали заедно волейбол в „Левски”. Иво бил много романтичен юноша. Редовно

правел на девойката серенади с китарата си

но така и не пожънал успех. „Тя въобще не ме отрази, за което днес съжалява. Сега обаче аз й връщам”, смее се Танев.

Години след училищните трепети двамата се засичат на улицата. Паднал голям смях, щом заговорили за любовната си одисея. Първата му любов вече е семейна и с деца.

Иво бил в 10-и клас, когато преживял много опасна ситуация. Случката се разиграла в Станке Димитров, днешна Дупница, по време на зимната ваканция. Със съученици били на лагер-школа там, пратили ги от районния комитет на комсомола. „Тогава ни събираха от ученическите комитети и ни правеха лагери. Аз отговарях за физкултурата и културно-масовата работа”, спомня си Иво.

Настанили ги в хубав хотел и им дали на разположение чисто новия Младежки дом в града, за да провеждат конференции. Вратите обаче били затворени за местните, за да могат комсомолците да са сами вътре. След конференциите се организирали и ходели на дискотека в близост до хотела. Всичко това озлобило местни бабаити, които само дебнели удобен момент, за да покажат агресията си. Една вечер след поредната конференция учениците отново се запътили към дискотеката. Това била и тяхната последна вечер в града. Завалял страхотен сняг и за часове улиците били затрупани от преспи. А хотелът се намирал на 300-400 метра от тях. Тръгнали с бодра крачка, докато в един момент от съседна улица

изскочила мощна тумба местни бабаити

Станал страшен бой с ритници, ножове, вериги, дървета. Големи мъже срещу десетокласници, които се отбранявали с чанти и куфари…

„А в ония години рядко се случваше нещо подобно, беше мирно време, не се допускаха такива дързости, с каквито днес сме свикнали. В нашата група момчетата не наброяваха повече от 20, останалото бяха момичета, а те бяха над 100. Хвърляха по нас камъни, дървета, големи опълченци, злобни, агресивни! Ужас!”, все още помни отлично случилото се Танев.

За жалост не минало без лоши последици. Съученик на Иво много пострадал след мелето. След удар паднал лошо на земята и си разцепил главата в бордюра. После изпаднал и в кома.

„Моментално арестуваха първоначално 5-6 човека от тумбата, трима от които веднага бяха вкарани зад решетките. И излязоха чак след 3-4 години.

Така се действаше някога, не е като сега. Градът беше притихнал после, защото тях просто ги смазаха. Милицията ги хвана, арестува ги, държаха ги останалите сума ти месеци в ареста. Беше много поучително за мен, за минути осъзнах много неща. Осъзнах какво може да се случи в живота. Шокът беше голям!”, спомня си Иво, който за щастие се разминал само със скъсани дрехи и контузии тук-там.