Categories
Без категория

Българският актьор и каскадьор в Холивуд Антон Касабов: Мама се излекува от рак на гърдата – gp-gallery.com

Антон Касабов е трикратен световен шампион по таекуондо и 5-кратен на Европа. Вече 21 години живее в Америка, а чрез уменията си в бойните спортове пробива в Холивуд. Блондинът е един от най-успелите българи зад Океана, снима се във филми и реклами, притежава собствена бойна школа, в която каймакът на киноелита изпраща своите деца на уроци по самозащита.

През пролетта на 2014 г. Антон Касабов гастролира и на сцената на формата „Денсинг старс”. Какво му се случи от тогава до сега, шампионът споделя с читателите на „ШОУ”: – Тони, при последната си медийна изява у нас през септември, сподели идеята си да заснемеш филм за Васил Левски в Холивуд. Докъде стигна с реализацията на този проект?

– Проектът се развива изключително добре засега. Работя с много добър сценарист от България, провеждам дискусии с някои от историците, запознати със събитията от времената на Апостола. Също така търся и се допитвам до някои от потомците на Васил Левски, защото е изключително важна информацията от първа ръка за автентичното представяне на събитията от онова време.

В никакъв случай обаче не искам да правя документално-игрален филм. Всички сме учили неговата история за разлика от днешната младеж. Затова смятам, че моментът е изключително подходящ за създаването на филмово произведение с революционен дух същия който преди повече от век е вдигнал българите при освобождаването на България от турско робство. Този дух е в огромен дефицит в управляващия елит на родината в последните 25 години. В момента съм се фокусирал около създаването на добър сценарий, който ще бъде сърцето на филма, преди да подходя към финансовата част. Иначе вече има желаещи инвеститори – организации и патриотично настроени българи от чужбина, които са готови да помогнат за проекта.

– Какви са новините около теб – имаш ли ангажименти за нови роли, реклами, продукции?
– Скоро снимах реклама за „Найк” с нашумелия комедиен актьор Кевин Харт. В момента тук, в Холивуд, е така нареченият пилотен сезон, един от най-важните месеци за актьорите. Телевизиите масово организират кастинги за новите си сериали и филми, а конкуренцията е огромна. Заедно с местна продуцентска компания работим по реализирането на щатски продукции в България. Планираме да снимаме няколко екшъна, първият от които ще бъде с участието на Мики Рурк. Продуцирането за мен е начин да развия актьорската си кариера, защото за 21 години в Америка осъзнах, че не мога да разчитам само на кастинги, а трябва да поема съдбата си в собствените си ръце.

– Как се развива твоята школа по таекуондо? Има ли и в момента в нея деца на известни холивудски знаменитости?
– Класовете ми са пълни, дори без никаква реклама. Новите ученици идват след препоръки на родителите на бившите ми възпитаници. Това е най-добрата реклама. Децата са искрени и чисти, още необременени от догмите и границите на обществото, понякога те дори са мои учители, винаги мога да науча нещо от тях за израстването ми като човек и учител, защото обучението в класовете ми не се свежда само до физическия им напредък. Тъй като децата в Америка са свикнали да получават всичко от родителите си, аз се стремя да ги науча на дисциплина, уважение и самоконтрол.

На фона на това, което се случва по света и особено в Европа, е и от изключително значение всеки човек да умее да се защитава и самоотбранява, особено жените. Отскоро водя часове по таекуондо в българското училище в Лос Анджелис – огромно удоволствие е да предавам на моите малки сънародници своя опит в бойните изкуства. Иначе, в момента тренирам синовете на Уесли Снайпс.

През школата ми са минали още момчетата на Дейвид Бекъм, децата на Розана Аркет и Никълъс Кейдж.

– Имал ли си по-тежки травми от таекуондото или от другите спортове, които си тренирал?
– След няколко месеца ще направя 29 години, откакто се занимавам професионално с таекуондо. Травмите ми започнаха преди пет-шест години. Няколко пъти късах връзки, оперираха няколко пъти менискуса ми. Но 2012 г. беше направо ужасна, тъй като се подложих на тежка операция. Досега не съм го споделял – наложи се да ми бъде сменена цялата тазобедрена лява става. Нямаше друга алтернатива. Лекарите, при които отидох да ме оправят, малко ме отчаяха. Те ми казаха, че не дават гаранция дали ще мога да продължа с таекуондото и да практикувам ударите с крака. Аз съм човек, който не се предава лесно, човек с висок дух, но си признавам, че в този момент част от мен беше сломена.

Подложих се на операцията, след което с помощта на Бога в продължение на една година вложих всичко от себе си, за да се възстановя. Вече четири години по-късно съм почти на 100% възстановен. Тренирам с най-добрите каскадьори тук, още малко ми остава да направя шпагат – нещо, което не ми е било проблем преди това. Но съм горд със себе си. Когато участвах в „Денсинг старс” никой не знаеше за тази операция, аз самият не бях сигурен дали ще се справя с това предизвикателство толкова скоро след смяната на ставата. Доказах пред себе си, че човешкият дух е несломим.

– Когато си пристигнал в Америка, си бил строител, касапин, детегледач, боядисвал си огради… Ако трябваше сега да поемеш отвъд Океана, ще повториш ли?
– О, да, защото аз винаги следвам мечтите си. Пристигнах в Ню Йорк, току що навършил 21 години. Изоставих всичко в България – имах една от най-големите школи с много ученици, но амбицията ми и детската ми мечта да следвам стъпките на Брус Лий, бяха по-големи и по-важни от всичко друго. Първите години тук живеех нелегално. Спомням си, през 1996 г. зимата в Ню Йорк беше най-страшната и студена за последните 100 години. Трябваше да боядисвам оградата на една къща, а на минус 15 градуса боята ми замръзваше.

– Спомням си твое старо интервю, казваш, че само българка би спечелила сърцето ти? Какъв е твоят статут сега, има ли жена до теб?
– Любовта е нещо, което не можеш да предвидиш, планираш или контролираш. Няма значение с колко жени си бил, от всяка връзка научаваш нещо за самия себе си. Когато дойдох в САЩ, връзките ми завършваха много драматично, едва ли не на живот и смърт. Защото, когато семейството и близките ти са далеч, превръщаш човека до себе си в твоето всичко – приятел, семейство, майка, любовница. Но това е голям психически товар за другия човек

Затова повечето ми връзки в Америка не просъществуваха дълго. При връзките ми с американките обаче имам чувството, че все нещо липсва, че не могат да вникнат в душата ми, всичко е някак повърхностно, студено. Друго си е да общуваш на родния език с партньора си.

– В момента в Ел Ей под наем ли живееш? Не спечелели ли вече достатъчно за своя „бяла спретната къщурка, с две липи отпред”?
– Тук цените на имотите са толково изкуствено надути, че на практика трябва да си изключително богат, за да си позволиш собствена къща в хубавите квартали. Повечето хора живеят под наем, аз също в „Хачкок Парк” – красив квартал близо до Холивуд. Смятам скоро обаче да се преместя по-близо до океана, защото там въздухът е по-чист.

– Истина ли е, че при една от сцените на филма „Таккен”, в който имаш роля, си бил на косъм от смъртта заради метална верига?
– Имах няколко сцени, които изискваха голяма доза риск. В сцената, в която моят противник Браян Фъри ме побеждава, трябваше да се използва бодлива тел, омотана във верига. За близките кадри използваха изкуствена, разбира се, направена от пластмаса и гума. На първите дубли веригата се изхлузваше заради изкуствената кръв, но по време на най-добрия дубъл, който после влезе във филма, Фъри така стисна веригата и телта около врата ми, че ми спря кислорода и направо припаднах.

– Силно вярващ си… Имал ли си други инфарктни моменти, при които на милиметър си се разминавал с най-лошото?
– Няколко. Когато снимах реклама на вода, трябваше да плувам под вода с кислородна бутилка в един специално построен басейн в студиата на „Юнивърсъл”. На кастигна излъгах, че знам как да дишам с водолазно оборудване. Лъжата обаче след това ми излезе през носа – на снимките се нагълтах с вода, щях да се удавя в дълбокия 10 метра басейн. После рекламата я въртяха цяла година по американските телевизии и през цялото време се сещах за водното премеждие.

– А имал ли си катастрофи в Америка и още ли спазваш един завет на Ванга да не се качваш на мотор?
– Да, спазвам го. Навремето тя предупредила родителите ми да не се качвам на две гуми.

– Имаше един червен джип звяр, който по едно време беше обявил за продан…
– Да тунинговам коли може да се каже, че ми е като хоби. Предишният ми проект беше въпросният „Мерцедес” G класа, за който ме питаш. Оказа се доста успешен, продадох джипа на принц от арабските емирства за двойно повече, отколкото го купих. Наистина е единствен в света – с ауспуха, по 3 от всяка страна, маниашки… Джантите и всички по него са поръчкови и правени на ръка. С него бях на няколко автошоута, на които спечелих първи места. Няколко японски и американски списания за тунинг му отделиха специални статии. Сега арабинът натиска педала в джипа ми в Бевърли Хилс, където има огромна къща.

– Какво най-много ти липсва от България? Чувала съм, например, че нашенци зад Океана си поръчват от тук лютеница, суджуци, луканки…
– На първо място – семейството, роднини, приятели, после българската кухня, автентичните старинни църкви, природата и самият български дух, пропит от векове борба и страдание за свобода и независимост. Липсват ми също баницата, не домашната, а тази мазната, която можеш да си купиш в кварталните баничарници. И бозата също.

– По време на „Денсинг старс” се разбра, че майка ти е болна от рак. Ти я взе в Америка, за да я излекуваш. Следейки профила ти във фейсбук, узнах, че сте победили заболяването…
– Така е… Тя премина през тежка битка последната една година. Беше диагностицирана с рак на гърдата. С помощта на Бога и на много добра онкологична болница майка ми в момента е добре. Претърпя операция, а след нея и доста химиотерапии. Лекарите бяха изключително внимателни с нея. Но най-важното бе, че тя не падна духом. А точно обратното – концентрира себе си, волята, психиката си и сърцето си за битка с тази ужасна болест. Това оказа огромно вляние. Сега майка ми и по-малкият ми брат Мариян живеят при мен.

– Този месец стават 21 години, откакто си в САЩ? Каква е равносметката ти и какво още не си постигнал?
– А преди това също 21 години съм живял в България. Виждам разликите в обществата и системите на управление, точно заради опита ми от комунизма и после при капитализма. Виждам ясно как Америка използва и купува малки корумпирани бивши социалистически страни с цел да ги превърне в слуги и подлоги при война и срещу Русия. Парите и интересите на военната промишленост и корпорациите са приоритет на Щатите. Сърцето ми се свива, като гледам как родината ми се продава на чужди интереси, подменя се историята ни, а националните ни герои са принизени и омърсени от антибългарската, проевропейска и проамериканска либерална олигархия.

Всеки ден от последните 21 години съм се стремял да бъда посланик на България и всичко българско, образовам неграмотните местни за славата и духа, историята и културата на моето отечество. Но всеки път изпадам в шок, когато си пусна новините от България… Кръвта ми ври от гняв, Васил Левски би се обърнал в гроба, ако види всичко това. Мечтая за революция, за чиста и свята република…

loading…